Какво научих на протеста

Image

Научих се как се преследват политици.
Научих се да си разпервам ръцете, за да показвам на блъскащите ме полицаи, че съм с мирни намерения.
Научих се да искам идентификация на полицаи (име, чин, служебен номер, РПУ, значка)
Научих се да затварям задните входове, откъдето избраните от народа политици бягат от срещата си със същия този народ, и в частност от мен.
Научих се да разпознавам полицейска диверсия, когато натискат с щитовете безпричинно от едната страна, за да отвлекат вниманието от действието на друго място – основно заден вход.
Научих се, че хората, които организират полицаите на място са глупави.
Научих се, че хората, които организират полицаите на място са бавни.
Научих се, че мотивирани протестиращи със средства на комуникация винаги са преди полицаите и задават тона на действията.
Научих се как да изненадвам охраната на политиците със светкавична организация.
Научих се да задавам тона на политическия живот в страната.
Научих се да разпознавам полицаи под прикритие.
Научих се да разпознавам политически функционери под прикритие.
Научих се да разпознавам и да се пазя от провокатори. (Еднакви са. Сигурно ги клонират някъде.)
Научих се как да игнорирам Волен Сидеров. Това доведе до края на политическия му живот.
Научих се да откривам организирани “спонтанни” протестиращи.
Научих се да спирам протеста, за да не се води по организираните “спонтанни” протестиращи.
Научих се да давам вода на полицаите в жегите.
Научих се да се ръкувам с полицаите и да ги поздравявам, когато си вършат работата (те не се научиха да се ръкуват с мен).
Научих се, че полицаите се страхуват от камери.
Научих се, че полицаите се страхуват от адвокати (и че не знаят каква е разликата с “юрист”).
Научих се да разпознавам опити да се раздели протест на малки групички.
Начуих се да разпознавам спонтаността на даден протест по вида на плакатите.
Научих се да гоня моя министър председател по улиците на София.
Научих моя министър председател да бяга от мен.

Научих се да ходя на протест в различни градове.
Научих се да давам кураж на обезверени граждани.
Научих се да говоря пред камера и микрофон.
Научих се да разобличавам продажността на медиите.
Научих се да се боря за обществото си.
Научих се, че да задавам неудобни въпроси дава сили и воля.
Научих се да споря спокойно с циници.
Научих се да споря спокойно с циника в мен.
Научих се, че е възможно да действам въпреки, че се съмнявам.
Научих се, че мога да променям обществото си.
Научих, че има много хора като мен.
Научих се, че можем да правим неща заедно.
Научих се, че можем да градим бъдещето си заедно.
Научих се, че свободният гражданин е длъжен да изразява позицията си.
Научих се, че за да се промени обществото трябва да направя нещо лично аз.

На всички тези неща ще науча дъщеря си.
Надявам се някои от тях да не й трябват.

ПС. В Истанбул единадесет годишно дете се е научило да прави противогази с подръчни средства. Единадесет годишно дете!

от Бисер Дянков

Advertisements
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , . Bookmark the permalink.

6 Responses to Какво научих на протеста

  1. A. Inomvan says:

    Думите ти ме зареждат с много оптимизъм, браво!

  2. Силно послание, г-н Дянков! Браво!
    Единственият верен път е напред, наша отговорност е да го вървим.

  3. С.Зегов says:

    БРАВО!

  4. Здравейте, г-н Дянков, можем ли да публикуваме статията във в-к Протест?
    http://www.protestnamreja.bg/category/newspaper/
    Ще се радвам на обратна връзка на marty.raichinov@gmail.com

  5. Pingback: какво ми донесе протестът. 4 месеца по-късно at Smiling

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s