От кой век е главният прокурор?

Д-р Атанас Славов

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2017/01/13/2898144_ot_koi_vek_e_glavniiat_prokuror/

1517 г. Витемберг. Германия
Августинският монах Мартин Лутер заковава на портата на катедралата във Витемберг своите 95 тезиса срещу корумпираната църковна практика за продажба на индулгенции за опрощаване на греховете. Този акт на справедлива съпротива срещу злоупотребите с властта и корупцията на висшите църковни прелати полага началото както на религиозната Реформация в Западна Европа, така и на политическата модерност.
Прокуратурата притежава всички атрибути на средновековното папство.

На управляващите осигурява индулгенции, на несъгласните – инквизиция

Властта се секуларизира, което означава, че може да бъде оспорвана, сменяна, рационално конструирана. В резултат на тези процеси се утвърждават основните принципи на върховенството на правото, правата на човека, ограничаването на произволната власт, политическо управление, основано на съгласието на управляваните. Подчиненото поданичество се заменя със свободното гражданство.

На тези принципи противостоят идеите и структурите на средновековното папство: свръхцентрализираната пирамидална йерархия, оглавена от непогрешимия Pontifex Maximus, осигуряващ подчинение на населението на своята свещена империя чрез инквизиционни процеси; легитимиращ управляващите със сакрално помазание; осигуряващ си влияние в управляващите аристократични елити чрез даряване на индулгенции (срещу солидни суми), а при необходимост – събиращ армии за налагане на ред и подчинение.

Всеки дръзнал да се усъмни в правилността или справедливостта на упражняваната авторитарна власт е обвиняван в ерес, т.е. превръщан в законна цел на религиозно и политическо преследване.

2017 г. София. България

В нашата политическа и конституционна система все още има институция, която притежава всички атрибути на средновековното папство: свръхцентрализирана структура, единоначалие, усещане за непогрешимост, неоспорима от никого власт, извън конституционната система за разделение, взаимен контрол и възпиране на властите; почти абсолютна власт да се “опрощават грехове”, да се издават индулгенции на нарушилите закона, а да се обвиняват (обявяват за еретици) всички, които дръзнат да поставят под въпрос всевластието на институцията.Това е институцията на главния прокурор.

Всеки опит за рационализиране и търсене на отговорност на тази институция бива блокиран от блюстителите на политическото статукво – тъй като всяка реформа на прокуратурата крие риска от загуба на средновековни имунитети и привилегии. Ако се наруши сложният баланс и представителство на интереси, всеки може да бъде обявен извън закона, т.е. за еретик, и да бъде преследван със всички средства на инквизиционния процес: непрекъснати прокурорски проверки; повдигане, спиране и възобновяване на обвинения; включване на ДАНС и на специални разузнавателни средства; неизпълнение на съдебни решения. И всичко това в условия на манипулирана от главния прокурор публичност.

Тази политическа система може да съществува само ако ключови елементи от политико-икономическата олигархия имат решаваща дума за определянето на главния прокурор. А избраният за такъв знае много добре кого и доколко може да разследва и обвинява, на кого да дава индулгенции и срещу кого да насочва инквизицията.

Аналогията е съвсем пряка. Без папа, който да помазва и коронова владетелите, те са просто едни узурпатори. Без главен прокурор, който обявява управляващите за достойни и некорумпирани, те са просто част от политико-икономическата олигархия. Съществена част от тази легитимираща властта функция на главния прокурор е правомощието му да раздава индулгенции, за да гарантира, че балансите и представителството на интереси няма да бъдат разрушени (виж делата на Христо Бисеров, Цветан Цветанов, делото КТБ).

Отличителна характеристика на средновековния Pontifex Maximus е обладаването на цялата юрисдикционна власт по обвиняване, разследване и произнасяне на присъдата. С помощта на обслужващите олигархията медии главният прокурор също обладава пълна юрисдикционна власт пред едно все по-фрагментирано и манипулирано общество.

Подобно на своя средновековен аналог, в период на междувластие властта на главния прокурор е най-концентрирана. Тогава са възможни действия, равносилни на политически преврат (справка – аферата “Костинброд” или обвиненията към бивши министри или министри в оставка). Липсата на стандарт за равно прилагане на закона прави невъзможно обществото да прецени кога едни обвинения са основателни или са изцяло злоупотреба с власт.

И така, 500 години след Витемберг е време за Реформация и политическа модерност и по нашите географски ширини. Тя следва да започне с ограничаване и поставяне под демократичен и юрисдикционен контрол политико-икономическата олигархия и нейния Pontifex Maximus.

Advertisements
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s