Атанас Славов: Време е да има индивидуална конституционна жалба

http://www.bitelevision.com/atanas-slavov-vreme-e-da-ima-individualna-konstitutsionna-zhalba/

21/09/2016

Днес Конституционният съд чества своята 25-годишнина. Силвия Великова разговаря за ролята на съда с преподавателя по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Атанас Славов.

„Това е място, където се вземат важни за държавата решения. Нашият конституционен отдел не допуска самосезиране и индивидуална конституционна жалба. Институциите, които имат право да сезират съда, рядко го правят. Най-често съдът се сезира от омбудсмана, съдилищата или опозицията“, обясни Славов. „Висшият адвокатски съвет също бе удостоен с тази възможност, но за сега не е сезирал Конституционния съд“, обясни Славов и посочи, че за това се изисква определено време.

За индивидуалната конституционна жалба определено е време, смята преподавателят. „Беше време още през 1991 г. 25 години е достатъчно време, за да се направи такава система за индивидуална конституционна жалба, която да не доведе до блокиране на съда. Няма европейски конституционен съд, който да не може да бъде сезиран, освен българския. Но трябва да има много стриктен контрол за това кои жалби са допустими и кои не“, категоричен е Атанас Славов. Той посочи, че в други страни по-малко от 5% от конституционните жалби са допускани до разглеждане. „Гражданите трябва да имат инструмент да оспорват решенията, имайки предвид лошото качество на законите“, добави Славов.

„В други страни навсякъде имаше лустрация, имаше дела в съда в Страсбург, който също определи, че определени текстове са лустрационни. Конституционният съд в България винаги блокираше тези текстове. Аз съм работил със стенографските дневници на Великото Народно събрание. Там за Конституционния съд няма дебат, няма опозиция и няма политическа сила, която да каже, че нямаме нужда от този орган. Спорът е не дали да го има или не, а какви правомощия да има“, посочи преподавателят. Той обясни, че българският Конституционен съд има голям обем от правомощия, но друг е въпросът как функционира реално и как ги прилага на практика. Славов даде пример с две решения от миналата година по казуса „Пеевски“, които са оставили впечатлението, че съдът е обслужил определена конюнктура към онзи момент.

„Има и други случаи, в които не е действал последователно. Още 90-те години с обсъждането за отмяна на Закона за Народния съд. Конституционният съд тогава казва – не е моя работа. Няколко години по-късно обаче отменя Закона за конфискация на царските имоти като противоконституционен“, припомни преподавателят. По думите му, през тези 25 години от съществуването си в Конституционния съд са работили и много добри юристи, и такива, които трудно биха могли да защитят позицията си. „Формулата за образуването на съда не е български патент. Ние нямаме нищо оригинално в него. Политическото статукво отказа да даде възможност на всеки съдия във всеки районен съд да сезира конституционния съд. Аргументът беше, че това е силно оръжие в ръцете на независимите съдии да не изпълняват политически поръчки“, категоричен е Атанас Славов.

Той подчерта, че е много важно какво е качеството на хората там и даде пример с Американския върховен съд, който има и функциите на Конституционен. Там текат непрекъснати дебати за личността на съдиите – кой каква позиция заема, какви трудове е писал. „Изводът е, че имаме нужда от много по-прозрачен и публичен процес по номиниране на конституционните съдии“, добави Славов като припомни казуса със съдия Венета Марковска.

„Това са хора, които решават дела с огромен политически заряд. Ние трябва да имаме гаранция за независимост. И чак тогава те да бъдат номинирани и избрани. Обикновено съдиите са познати в много тясна професионална общност и полуанонимни хора. Възможно е този прозрачен механизъм по номиниране да се направи с публично изслушване на кандидатите, но не за 1 ден да изслушаш 4 кандидати по 10 минути. Тогава можем да се надяваме, че мнозинството ще отговарят на критериите за етика, висока нравственост и професионализъм“, коментира Славов. Той посочи, че в историята си съдът има редица решения, които могат да бъдат критикувани, но личи позитивно развитие и подобряване на съдебната практика.

„Много често съдът продължава да бъде схоластичен. Пример за това е забраната на три от въпросите за референдума – аргументите за електронноото гласуване и за промените в МВР не са достатъчно обосновани от конституционна гледна точка. Често пъти с референдумите се злоупотребява. До сега имаме 3 инициирани референдума и зад всеки от тях прозират някакви политически амбиции. Но това не означава, че не трябва да има съдържателен дебат. Обществото ни не е на нивото да се самоуправлява чрез пряка демокрация. Някои неща ги научаваме докато ги правим. Това е нещо, което трябва да съзрее с обществото“, добави Атанас Славов.

Advertisements
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s